Много често поради различни обстоятелства човек има желание да промени името си. Причината е индивидуална за всеки – лица, които са решили да запазят фамилното име на съпруга след прекратяване на брака, но към настоящия момент вече не желаят да носят това фамилно име; лица, които притежават едно име в държавата по произход, но носят друго име в държавата по местопребиваване; лица, които не одобряват името си; лица, които имат различни имена в различни официални документи; лица, които не желаят да носят бащиното си име, поради липса на морален ангажимент от страна на бащата и др.

И тук често бива задаван въпросът – мога ли да променя името си (собствено/бащино/фамилно) и при какви обстоятелства?

Ако и вие сте сред хората, които поради определени причини желаят да променят името си, следва да имате предвид следното:

Законът за гражданската регистрация, регулиращ промяната на имената в страната ни, гласи: „Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.”

Тоест хипотезите, при които законодателят предвижда да се допусне промяна на името са четири:

• Когато името е осмиващо;
• Когота името е опозоряващо;
• Когато името е обществено неприемливо;
• Когато важни обстоятелства налагат това;

Докато  първите три категории, за които законодателят е предвидил, че може да се допусне промяна на името са недвусмислени, неясна остава четвъртата категория – а именно – „когато важни обстоятелства налагат това.” Какви могат да бъдат тези важни обстоятелства?

Законът не дава легална дефиниция на понятието „важни причини”, като е предоставил преценката на съда за тяхното наличие, респективно за липса във всеки конкретен случай.

Като се има предвид това, че името е право на лицето, призвано да отстоява неговата индивидуалност, като то следва да бъде използвано реално за идентифициране на лицето, както в семейството, така и при социалните му контакти извън рамките на последното, където именно намира приложение, то името, което молителят желае да промени може да създава емоционален дискомфорт и тогава неминуемо се превръща в причина за неудобства и затруднения в социалното и професионалното общуване.

Успоредно с това правото на име на всяко физическо лице е такова негово право, което е призвано да отстоява индивидуалността му в обществото, поради което то става известно именно чрез него. Ето защо, собственото име, така както и бащиното и фамилното такова, следва да бъде реално използвано от неговия носител с оглед идентифицирането му не само в семейството, сред близки, приятели и познати, но най – вече за максимално успешното му интегриране в дадено общество и професионално поприще.

Т.е дискомфортът, който създава името на едно лице в социалното и професионалното му поприще, може да бъде приет за важно обстоятелство, по смисъла на закона, което да обоснове промяната му от съда.

За инициирането на промяна на име по този ред се образува съдебно производство, т.е подава се молба до Районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя. В производството участва представител на съответната районна прокуратура и съответната община – издала акта за раждане на поискалото промяна на името лице.

Следва да се има предвид, че в хода на съдебното производство съдът служебно събира данни за молителя от  Национална следствена служба, Районна прокуратура, Окръжна прокуратура и Областна дирекция на МВР, сектор „Български документи за самоличност“, от които е видно дали срещу молителя има образувани и водени наказателни производства, както и дали са налагани принудителни административни мерки по Закона за българските лични документи и дали са налице данни молителят да е бил депортиран от други държави.

При уважаване на молбата с решението се постановява исканата промяна на името. Решението не подлежи на обжалване. След като съдът допусне със съдебно решение промяна на името, копие от решението се изпраща от съда на длъжностното лице по гражданското състояние при съответната община за отбелязване на промяната в акта за раждане на лицето и регистъра на населението. Въз основа на съдебното решение длъжностното лице по гражданското състояние вписва промяната в съответните регистри.

В едномесечен срок от постановяване на решението, молителят има задължението да промени документите си за самоличност с така поисканата промяна.

Съдът се произнася с решение и като отхвърля молбата за промяна на име, когато исканията са неоснователни и недоказани. Това решение може да се обжалва с жалба по реда ГПК. Решението, с което се отхвърля молбата, не е пречка да бъде подадена повторна молба по процедурата за промяна на име пред същия компетентен съд.

Ако искате да научите повече за възможностите да промените своето лично, фамилно или бащино име, можете да свържете с мен чрез контактната форма на сайта  или да ми позвъните. DM Law consult има солидна практика и успеваемост в подобни производства.